Последните години органите на Националната агенция по приходите (НАП) провеждат доста кампании, с цел установяване съответствието между действителните касови наличности и посочените в счетоводните регистри, съответно в Годишните финансови отчети на търговците. Част от мерките по контролните производство предприети от НАП бихме определили като доста прагматични и ефективни, тъй като с малко вложен ресурс се постигна добър ефект за събираемостта на данъци и бюджета.
Ще избягваме заигравка с понятия като „официални“ и „неофициални“ или с подчертани в цвят думи „черни“ и „червени“, но ще обърнем внимание на въпросите свързани с касите и касовите наличности, които търговците водят.
Какво представлява касовата наличност на търговците?
По същност и характер това са наличностите на парични средства в брой, които търговците държат на разположение. Постъпленията или увеличението на касовата наличност е в резултата на дейността на търговците от продажба на стоки и услуги, докато намаленията са следствие на плащания за покриване на всякакъв вид разходи. На търговците е вменено задължение да водят и отчитат касовите си наличности, съответно трансакции, като това задължение е по отношение на операции в лева и чужда валута.
Преди настоящите промени, НАП получаваше информация за размерите на фирмените пари в брой, само от годишните финансови отчети на дружествата, изготвени към 31.12 на предходната година или по време на извършване на контролни производство – проверки/ревизии.
Какво означават големите размери на касови наличности?
Обикновено касови наличности в особени размери, отнесени към обичайната дейност и парични потоци на търговците, будят съществени въпроси. Разбира се първия кръг въпроси са финансовите такива насочени към мениджмънта и способността му да управлява парите на компанията.
Вторият кръг въпроси, може би и по-съществения, е водещ до съмнения за извършени нередности и заобикаляне на законовите разпоредби по отношение разходването на средства и тяхното документиране.
От казаното тук, може да обобщим, че особените размери на касови наличности е вид симптоматика, предполагаща слаб мениджмънт или прилагане на политики за отклонение от данъчно облагане или „агресивна данъчна оптимизация“.
Вижте още: Данъчно консултиране и оптимиране
Причини за високи касови наличности
Касови наличности нарастват от продажби в брой и от тегления на парични средства от банковите сметки. Намаленията на касата се дължат на разходвани средства за покриване на разходи или съответно от внасяне в банковите сметки.
Въпросът е какво се случва когато теглим пари от банката или получаваме от нашите клиенти плащания в брой, а след това харчим пари в брой за които нямаме документи?
Всъщност отговорът на този въпрос представя абсолютно изчерпателно какви са причините за високи касови наличности. Ако отидем в посока за какво се харчат тези пари и защо не са документирани операциите, ще се отдалечим от темата и ще трябва да правим догадки свързани със скрито разпределение на печалба, нерегламентирано изплащане на трудови възнаграждения, корупционни практики и т.н.
Какъв е новия режим на текущо деклариране на касови наличности за регистрирани по ДДС лица?
С Държавен вестник бр.66/01.08.2023 г. се обнародва Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. С § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на закона се правят промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и по конкретно в ал. 10 към чл.123 от ЗДДС.
По силата на цитираната норма, считано от 01.08.2023г. лицата регистрирани по ДДС се задължават да декларират за всяко календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията от собствениците, когато собствениците са физически лица, а не са дружества, служителите на трудов или граждански договор, управителите, и подотчетни лица ако общата сума надхвърля 50 000 лв.
Обхват на лицата за които възниква задължението за деклариране
- търговците по смисъла на Търговския закон (ТЗ);
- клоновете на чуждестранни търговци;
- местни юридически лица, които не са търговци;
- бюджетни предприятия;
- консорциуми по смисъла на ТЗ, дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД);
- фондове за извършване на плащания и осигурителни каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО);
- търговски представителства;
- при определени условия и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност.
Обръщаме внимание на това, че задължените лица следва да имат и регистрация по смисъла на ЗДДС.
Условие за задължително деклариране
В края на отчетното календарно тримесечие, общата сума от касовата наличност и вземанията от определения кръг физически лица да надхвърля 50 000 лв.
Кръг на физическите лица, чийто задължения към дружествата ще се декларират
На първо място това са собствениците (само физически лица) и лицата, които управляват по силата на подписани договори за управление и контрол. Също така това са работници и служители, наети от дружествата, както и всички подотчетни лица.
И към момента НАП обработва информация от различни декларирания за част от тези вземания на дружествата, респективно задължения на лицата, но отново както при касовите наличности, в остатъчен размер, актуален към 31.12 на съответната година.
Деклариране
Извършва се с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.
Срок за деклариране на касови наличности
Независимо, че обнародването на бр. 66 от Държавен вестник е от 01.08.2023 г., промените влизат в сила, считано от 01.07.2023г. За отчетното тримесечие (юли, август и септември 2023г. ), декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с деклариране на данните по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС (описани в настоящата статия) следва да се подаде до 14.11.2023г.
Следващият отчетен период е тримесечието: октомври, ноември и декември 2023г. със срок на подаване на декларацията – 31.01.2024г.
В заключение можем да кажем, че с обнародването на описаните промени се цели осигуряване на повече прозрачност при отчитане на фирмените касови наличности и съответно текущ контрол, както на ниво предприятие така и от органите на НАП. По отношение ефектите за държавата, очакванията са това да доведе до ограничаване на сивия сектор и разбира се повишаване на събираемостта на данъци.
Като чисти прагматици, ние от АКТИВИТИ бихме заложили освен на изпълнение на законовите норми, но и на това отново да доставим допълнителни ползи на нашите клиенти. Това можем да постигнем през допълнителна автоматизация и системи за ежедневно споделяне на информация.