Продажбата на транспортно средство се определя от гледна точка на ЗДДС, като продажба на стока. За правилното данъчно третиране на доставката, следва първо да се определи мястото й на изпълнение от гледна точка на разпоредбите на ЗДДС.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, съгласно ал.2 на същия член, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Изхождайки от горепосочените разпоредби на закона, мястото на изпълнение на доставката на транспортното средство е на територията на страната (България).
По силата на чл. 12 от ЗДДС, облагаема е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, освен в случаите, в които същата не попада в обхвата на освободените доставки посочени изрично в Глава четвърта от ЗДДС.
В тази връзка, доставката се третира като облагаема за целите на ДДС.
В случай, че транспортното средство се изпрати или превози от територията на страната, до трета страна, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.28 от ЗДДС. Съгласно т. 1 и т.2 на посочения член, облагаема доставка с нулева ставка на данъка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или от и за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Важното в случая е, че за да бъде приложена нулевата ставка на данъка по чл. 28 от закона, доставчикът следва да разполага с доказателствата, посочени в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), а именно:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоката (транспортното средство), удостоверяващ напускането му от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;
- документ за превоза на тези стоки.
В ППЗДДС не са изрично посочени конкретни документи, които трябва да притежава доставчика за доказване на превоза на стоките. Вида на документите зависи от начина по който се осъществява превоза.
В случай, че доставчикът не се снабди с горепосочените документи до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец през който данъкът е станал изискуем, съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДС и чл.39, ал.1 от ППЗДДС за доставката ще следва да се начисли 20% ДДС. В този случай, данъкът следва да се начисли чрез издаването на протокол по чл.117, ал.2 от закона в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата чрез анулиране на издадения протокол, като за анулирането не следва да се издава нов протокол.
В случай че при продажбата на автомобила за дружеството не са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС, следва да бъде приложена стандартната данъчна ставка в размер на 20 %, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС .
BG 
EN