Продажбата на транспортно средство се определя от гледна точка на ЗДДС, като продажба на стока. За правилното данъчно третиране на доставката, следва първо да се определи мястото й на изпълнение от гледна точка на разпоредбите на ЗДДС.

Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, съгласно ал.2 на същия член, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Изхождайки от горепосочените разпоредби на закона, мястото на изпълнение на доставката на транспортното средство е на територията на страната (България).

По силата на чл. 12 от ЗДДС, облагаема е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, освен в случаите, в които същата не попада в обхвата на освободените доставки посочени изрично в Глава четвърта от ЗДДС.

В тази връзка, доставката се третира като облагаема за целите на ДДС.

В случай, че транспортното средство се изпрати или превози от територията на страната, до трета страна, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.28 от ЗДДС. Съгласно т. 1 и т.2 на посочения член, облагаема доставка с нулева ставка на данъка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика или от и за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.

Важното в случая е, че за да бъде приложена нулевата ставка на данъка по чл. 28 от закона, доставчикът следва да разполага с доказателствата, посочени в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), а именно:

• митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоката (транспортното средство), удостоверяващ напускането му от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
• фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;
• документ за превоза на тези стоки.

В ППЗДДС не са изрично посочени конкретни документи, които трябва да притежава доставчика за доказване на превоза на стоките. Вида на документите зависи от начина по който се осъществява превоза.

В случай, че доставчикът не се снабди с горепосочените документи до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец през който данъкът е станал изискуем, съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДС и чл.39, ал.1 от ППЗДДС за доставката ще следва да се начисли 20% ДДС. В този случай, данъкът следва да се начисли чрез издаването на протокол по чл.117, ал.2 от закона в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата чрез анулиране на издадения протокол, като за анулирането не следва да се издава нов протокол.

В случай че при продажбата на автомобила за дружеството не са изпълнени условията на чл. 28 от ЗДДС, следва да бъде приложена стандартната данъчна ставка в размер на 20 %, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС .

Юридическите лица, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза – чл. 2, ал. 1 от закона. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях, на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЮЛНЦ.

Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2 – 6 от ЗЮЛНЦ, а именно:

„(3) Юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

(4) Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.

(5) Извършването от юридическите лица с нестопанска цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност“.

От прегледа на разпоредбите залегнали в член 1 от ТЗ и становищата на приходната администрация се налага извода, че за да се определи една дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:

1. „дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.“

В действащите ЗДДС и Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не е правно регламентирано понятието „стопанска дейност“.

Данъчно задължено лице, по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, „независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него“. Като такава следва да се квалифицира извършваната дейност от юридически лица с нестопанска цел, когато се извършва по занятие и е източник на постоянен, регулярен доход.

В този смисъл, юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа /стопанска/ дейност“.

Условията за регистрация по ЗДДС са залегнали в глава 9 на част 6 от ЗДДС, а именно: На основание чл. 95 от ЗДДС, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от същия закон.

За целите на регистрацията по ЗДДС, Сдружението следва да определи кои от извършваните от него доставки отговарят на критериите за дейност „осъществявана редовно, по занятие” и „срещу възнаграждение” /стопанската дейност/, съответно, да разграничи доставките на стоки и услуги, които попадат в обхвата на чл. 96 от ЗДДС.

Облагаемият оборот, при който се изисква задължителна регистрация по ЗДДС, се определя по правилата на чл. 96 от закона. Съгласно чл. 96, ал. 2 от материалния закон, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. Облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка на данъка;
2. Доставките на финансови услуги по чл. 46 от закона;
3. Застрахователни услуги по чл. 47, когато дейностите по т. 2 и т. 3 са свързани с основната дейност на лицето.

В облагаемия оборот не се включват доставките с нестопански характер, освободени по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или използвани за постигане на поставените цели. Посоченото е валидно при условие, че не се нарушават правилата на конкуренцията. В случай, че дейността на Сдружението нарушава правилата за конкуренция, няма да е приложима нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗДДС и доставките биха били облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

Изхождайки от гореизложеното, юридическо лице с нестопанска цел, може да се определи като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, когато същото извършва стопанска дейност или независима икономическа дейност по смисъла на ал. 2 на същата правна норма, независимо от нейните цели. В резултат на което, би могло да подлежи на задължителна регистрация, или на регистрация по избор по материалния закон.