Все повече български фирми работят с партньори от Европейския съюз и извън него. Това поставя въпроси, свързани с ДДС, митническите процедури и различните видове доставки. В тази статия ще разгледаме най-важните понятия – ВОП, ВОД, внос, износ, VIES, Интрастат и митническа декларация – така че лесно да се ориентирате какви са вашите задължения и кога възникват.
Какво представлява ВОП?
Вътреобщностно придобиване възниква, когато фирмата Ви закупува стоки или придобива права над тях от регистриран по ДДС доставчик в друга държава – членка на Европейския съюз. В този случай чуждестранният доставчик издава фактурата, без да начислява ДДС. Вместо това фирмата има задължението да начисли дължимия данък, с действащата ставка в страната, чрез издаването на протокол по чл. 117 от ЗДДС. След това операцията се отразява едновременно в дневник покупки и дневник продажби и се включва в ДДС декларацията, които се подават към НАП. Протоколът се издава не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, тоест при приключване на транспорта или след получаване на стоката. Самоначисляваме се, защото данъчните ставки в различните страни не са еднакви.
Как следва да съставим Протокол по чл. 117, от ЗДДС?
Съставянето на протокола се изисква най-често при ВОП, когато българската фирма трябва да самоначисли ДДС, по начина описан по горе, върху получена доставка от друга държава членка на ЕС.
При съставянето на протокола е важно да следим за задължителните елементи, които трябва да съдържа, като те са:
- номер и дата;
- името и идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 на лицето по ал. 1;
- количеството и вида на стоката или вида на услугата;
- датата на възникване на данъчното събитие по доставката;
- данъчната основа;
- ставката на данъка;
- основанието за начисляване или неначисляване на данъка от лицето по ал. 1;
- размерът на данъка;
- идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС
- номер и дата на фактурата.
Какво представлява ВОД?
Вътреобщностна доставка е продажба на стоки от България към фирма в друга държава членка на Европейския съюз. За да се приложи правилно нулевата ставка е необходимо да са изпълнени няколко условия.
- Транспортът да е доказан, да има съответните документи;
- Получателят на стоките да е предоставил ДДС номер и той да е валиден;
- Доставчикът да подаде коректна VIES декларация.
Какво представлява VIES декларацията?
Ако извършвате вътреобщностни доставки, трябва да подавате и VIES декларация към Националната агенция по приходите. Срокът е до четиринадесето число на месеца, следващ месеца на доставката. В декларацията се посочват ДДС номера на клиента, стойността на сделката и вида на операцията.
Ако не бъде подадена навреме и с точни данни, може да възникнат проблеми при прилагането на нулевата ставка.Чрез тази декларация държавите от Европейския съюз си обменят информация за сключените сделки.
Вид на доставката |
От къде пристига стоката |
Къде отива |
ДДС |
Мито |
ВОД |
От България |
От България |
Нулева ставка |
Няма |
ВОП |
Страна в рамките на ЕС |
В България |
Самоначисляване с протокол |
Няма |
Внос |
Страна извън ЕС |
От България |
Да, вписан в митническата декларация |
Да, вписано в митническата декларация |
Износ |
От България |
Страна извън ЕС |
Нулева ставка |
Не |
Какво представлява Интрастат?
Интерстат е статистическа система, чрез която се отчита движението на стоки между държавите от Европейския съюз. Тъй като при тези доставки няма митнически декларации, информацията се събира именно чрез Интрастат декларациите.
Задължени да подават декларации по системата „Интрастат“ са регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност лица, които извършват вътресъюзна търговия със стоки над праговете за деклариране, поотделно – за вътресъюзен износ и вътресъюзен внос. Праговете за деклариране и видовете данни, подлежащи на деклариране се определят със заповед на председателя на Националния статистически институт, която се обнародва в „Държавен вестник“ до 31 октомври на текущата година.
За 2026 година праговете са следните:
За вътресъюзен внос – 9 591 836 евро
За вътресъюзен износ – 17 772 506 евро
Декларацията се подава както декларацията по ДДС, до 14-то число на месеца, следващ за месеца, за който се отнася, подават се в системата на НАП по електронен път. Интрастат декларацията е подобна на тази по ДДС, но е по-подробна. От януари 2022 година са добавени две нови колони е декларацията, а именно VIN (VAT identification number – ДДС идентификационен номер) и страна на произход. Важно – необходимо е ежемесечно да се наблюдават натрупаните обеми на вътресъюзната търговия със стоки – по отделно за вътресъюзен внос и вътресъюзен износ.
Митническа декларация се подава при внос на стоки извън Европейския съюз, както и при износ към трети страни. Това е официален документ, подаван до митническите власти, с който се декларират стоките, за да се позволи внос или износ.
Единният административен документ (ЕАД) е официалният образец на писмена митническа декларация, който се използва от България и останалите страните от Европейския съюз. На практика митническата декларация най-често се подава от митнически агент, спедитор или куриер, но отговорността за предоставените данни остава на фирмата вносител или износител. Затова е важно информацията за стоките, тяхната стойност и приложените документи да бъде коректна още при оформянето на сделката
Митническата стойност е основата, върху която се определя митото при внос. Посочена е в митническата декларация позиционирана срещу кода A00 на декларацията. Тя включва в себе си стойността на стоката и транспортните разходи до мястото на въвеждането и в ЕС. Митото се изчислява от митническите органи върху митническата стойност на база на правилата за изчисляване на митата. След това се определя и ДДС, като данъчната основа включва митническата стойност, начисленото мито, евентуален акциз и други дължими такси.
Считано от 1 юли 2026 г. пратките, предмет на дистанционни продажби, внасяни от трети страни и съдържащи стоки на обща стойност до 150 евро, ще се облагат с вносно мито в размер на 3 евро за всяка стокова позиция в митническата декларация, дори броят на стоките в стоковата позиция да е повече от една.
За пратките със стойност на стоките над 150 евро няма да има промени и те ще се облагат както и досега – съобразно тарифното третиране, предвидено за всяка отделна стока.
Начисляването и заплащането на новото мито от 3 евро на стокова група е част от процеса на митническо оформяне и се поема най-вече от платформите за онлайн пазаруване, които събират и ДДС в момента на покупката. Отговорността за правилното плащане на вносното мито в размер на 3 EUR се носи от декларатора по митническата декларация.
Важно за клиентите е, че при върната пратка до 150 евро, платеното мито не подлежи на възстановяване, поради невъзможност за анулиране на декларацията.
Въвеждането на вносно мито от 3 евро е временна мярка. Очакваната следваща стъпка (през есента на 2026 г.) е въвеждане на такса за обработка, а от средата на 2028 г. се очаква за пратките до 150 евро, да се облагат със стандартното мито.
Международната търговия предлага много възможности за развитие на бизнеса, но е свързана и с редица данъчни и митнически изисквания. Познаването на основните правила помага да избегнете грешки при обработката на сделките и да изпълните коректно своите задължения.
BG