Всеки човек се е сблъсквал поне веднъж в живота си, при постъпване на работа или при наемане на персонал с различните видове договори, а именно, трудов и граждански договор. На пръв поглед те могат да изглеждат сходни, но на практика имат значителни различия, във връзка с правата и задълженията на двете страни, които са ангажирани с тях. В настоящата статия ще разгледаме двете понятия, ще откроим разликите между тях и ще посочим преимуществата им, за да може всеки който се е запознал с приложеното да взема практични и информирани решения.
Същност на трудовия договор
Трудовият договор е правен документ, който се сключва между работодател и работник/служител и регулира правата и задълженията на страните във връзка с предоставянето на работна сила. Той е основен инструмент за уреждане на работните отношения и предоставя законни рамки както на служителя, така и на работодателя. Основания за сключването му може да са чл. 67 , чл. 68, чл. 69, чл. 70 , чл. 230 или чл. 235 от Labour Code. Това е един от най-разпространените видове договори.
Основни характеристики на трудовия договор
- Страни по договора са работодателят и служителят. Работодателят наема за ползване работната сила на служителя/работника, който от своя страна я предоставя.
- Предмет на трудовия договор е именно отдаването и използването на работната сила.
- Формата на трудовия договор е писмена, като законът изисква трудовият договор да бъде сключен преди постъпването на работа, т.е. преди да започне неговото реално изпълнение;
- Съдържанието на трудовия договор се определя като необходимо (задължително) и допълнително (незадължително). В разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от КТ са посочени задължителните реквизити които трябва да бъдат включени в трудовия договор, а именно:
- мястото на работа
- наименованието на длъжността и характера на работата;
- датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
- времетраенето на трудовия договор;
- размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
- еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
- основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
- продължителността на работния ден или седмица.
- Незадължително съдържание на трудовия договор може да обхваща широк кръг от допълнителни условия на трудовото правоотношение. Независимо, че в тази част на договора, двете страни имат най – голяма свобода при определяне на условията, то практиката сочи, че това обикновено е и най – слабо разписаната част. Тъй като говорим за „незадължителна част“ от трудовия договор ще си позволим да дадем няколко идеи за това какво би могло да бъде предмет на договаряне:
- Вид, обхват и достъп до социални придобивки;
- Размер на командировъчни и ред за предоставянето им;
- Право за придобиване на права върху акции и дялове от компанията работодател;
- Включване на различни системи за премиране, определяне на допълнителни възнаграждения;
- Мястото на работа, предоставяне на материали. Работникът или служителят трябва пръв да изпълни задължението си, но работодателят е длъжен да създаде съответните условия за изпълнение на възложената работа.
Същност на гражданския договор
Гражданският договор, наричан още договор за възлагане, е също правен документ, който се сключва между две или повече физически или юридически лица и урежда техните права и задължения по отношение на определена сделка или услуга. Регламентира се в Закона за задълженията и договорите и Гражданския процесуален кодекс. Разглеждайки договора по възлагане в контекста на трудовата дейност можем да направим разлика между него и трудовия с това, че този вид договор е свързан основно със сделки като покупко-продажби, наеми, услуги, заеми и други.
Основни характеристики на гражданския договор
- Съществуват две страни, които при сключване на гражданския договор, не са вече работодател и работник, а възложител и изпълнител.
- Предмет на гражданския договор е извършването на определена работа или предоставянето на определена услуга;
- Формата на гражданския договор е писмена;
- Съдържанието на граждански договор обхваща определени, задължителните реквизити, а именно:
- предметът или видът договорена работа/услуга;
- срокът за изпълнение на работата/услугата;
- правата и задълженията на всяка от страните, както и
- размера на възнаграждението
- ред и условията за приеманe на работата и изплащане на възнаграждението.
- Гражданският договор се сключва най-често за извършване на определен вид работа или услуга, която възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява да изпълни при съответните договорени в него условия.
След като се запознахме със същността на трудовия и граждански договори можем да направим съпоставка между тях и да потърсим сходните им характеристики – приликите, така и да откроим различията.
Вижте още: Регистрация на фирма – етапи и конкретни стъпки
Основни различия между трудов и граждански договор
По отношение на срок на договора
Трудовият договор може да бъде безсрочен, но гражданският задължително е обвързан със срок за извършване на определената работа или услуга.
По отношение на заплащане на възнаграждение
При трудовия договор има минимална работна заплата, докато гражданския договор няма ограничение в размера на възнаграждението.
Също така трудовият договор има регулярни месечни плащания, докато при гражданския плащането е за извършване на определена работа за определен срок.
Гражданският договор може да бъде както възмезден, така и безвъзмезден, докато трудовият договор е задължително възмезден.
По отношение на работното време и място
При сключването на трудовия договор съгласно Кодекса на труда е залегнало задължение за определяне на работното време и място на работника, докато при гражданския договор изпълнителят е свободен сам да определя кога и къде да работи, стига да спази уговореният срок за завършване на възложената му задача.
По отношение на осигуряване
При трудовия договор всяка професия си има точно определен минимален осигурителен праг. Това е минимума, върху които лицето се осигурява в общия случай за всички осигурителни рискове. При гражданския договор има съществени различия – не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.
Други съществени разлики са:
- Правата и задълженията по трудов договор, който е сключен с определено лице, не могат да бъдат прехвърляни на трети лица, докато при гражданският договор това е възможно.
- При гражданския договор не важат правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както при трудовия.
- Гражданският договор не се счита за трудов стаж, а само за осигурителен.
Гражданският и трудовият договор имат свои предимства и се използват в различни ситуации. Ето и някои от основните плюсове на всеки от тях:
Предимства на гражданския договор
Гъвкавост и свобода
Гражданските договори предоставят по-голяма свобода на страните да уговарят условията на сделката според техните конкретни нужди и предпочитания.
Широка обхватност
Гражданските договори обхващат разнообразни видове сделки и услуги, което ги прави приложими в различни области на бизнеса и личния живот.
Взаимно сътрудничество
Тези договори създават рамка за сътрудничество между равнопоставени страни и подчертават взаимните интереси и отговорности.
Предимства на трудовия договор
Сигурност на заетостта
Трудовите договори предоставят на работниците сигурност на заетостта, тъй като обикновено се сключват за определен срок или са безсрочни.
Социални права и облаги
Трудовите договори са често свързани със социални права и облаги като пенсии, здравно осигуряване и отпуск.
Законодателство за защита на работниците
Българското законодателство защитава правата на работниците, сключили трудови договори, и ги предпазва от злоупотреби от страна на работодателите.
Conclusion
В заключение, разликите между трудовите и гражданските договори са фундаментални и засягат различни аспекти на нашите лични и професионални взаимодействия. Трудовите договори се фокусират върху работните отношения, предоставяйки сигурност на заетостта и социални права на работниците, но при тях съществува подчинение и по-строги закони за защита на работниците.
Гражданските договори, от друга страна, се отнасят до широк спектър от сделки и услуги и предоставят гъвкавост и свобода на страните да съгласуват условията според техните конкретни нужди. Те създават възможност за сътрудничество между равнопоставени страни, без подчинение.
Изборът между тези два вида договори зависи от конкретната ситуация и целите на страните. Всеки вид договор има своите предимства и ограничения, и правилният избор е от съществено значение, за да се гарантира, че правата и задълженията на всички засегнати страни са коректно определени и спазвани. Независимо от това, обаче, разбирането на тези разлики ни помага да създадем по-добро съответствие на нашите договори с конкретните ситуации и нужди, които предстои да регулираме.
EN