При избора на фирмено наименование преди регистрация на компанията е важно да се съобразите както с юридическите изисквания, така и с маркетинговите и бизнес аспекти на процеса.

Името трябва да е уникално, като не трябва да съществува вече регистрирано в Търговския регистър, а ако вече сте избрали и е дублирано, то заявлението Ви няма да бъде прието.

Не трябва да създава погрешни впечатления относно дейността, мащаба или правния статут на фирмата. Агенцията по вписванията има основание да откаже регистрацията ако се установи, че името би могло да е заблуждаващо. Бихме препоръчали също така да се уверите, че не нарушавате регистрирани търговски марки в България или ЕС. Проверка: EUIPO или Патентно ведомство на РБ или възлагане на патентен адвокат.

За да отговорим по – изчерпателно на този въпрос бихме излезли извън правната рамка и насочим вниманието ви към чисто практични аспекти. От изключително значение, в съвременните пазари и търговски отношения, е да можем да разчитаме на свободен домейн. Още във фазата на креативното моделиране, проверете дали е налично съответстващо домейн име (.bg, .com и т.н.) на избраната от вас фирма. Може би вече сте се сетили, но някои от неизменните закони на брандирането включват:  Име лесно за запомняне, писане и изговаряне. Индиректно това следва да ни предпази от твърде дълги или сложни думи, както и политически, религиозни или обидни такива. Не на последно място, проверете за странно звучене или директни преводи на чужди езици, като почвате винаги от английски. Това ни е любима тема, която сме разглеждали и от гледна точка на най – често допусканите грешки при регистрация на фирма, като сме отделили специално място на нашата страница:

https://activity.bg/blog/polezno/greshki-pri-registratsia-na-firma/

При регистрация на търговско дружество в България е задължително да се посочат както седалище, така и адрес на управление на фирмата. Макар често тези два термина да се използват като синоними в ежедневието, в контекста на българското търговско право те имат различно значение и правна тежест.

Седалище на фирмата представлява населеното място (град или село), в което се намира управлението на дружеството. То се вписва като част от основната идентификация на фирмата в Търговския регистър.

Адресът на управление (известен още като „ адрес за кореспонденция “или „регистрационен адрес “) представлява пълен и конкретен адрес, на който дружеството упражнява дейността си или извършва административното си управление. Включва улица, номер, блок, вход, етаж, апартамент и други елементи, позволяващи точната локация. На този адрес фирмата трябва да осигури възможност за получаване на официална кореспонденция от НАП, НОИ, съдебни и административни органи.

Коректното определяне и вписване на седалището и адреса на управление е от ключово значение при стартиране на бизнес. То не само гарантира съответствие със законовите изисквания, но и осигурява яснота по отношение на управлението и юридическите взаимоотношения на фирмата с институциите и партньорите.

За да се регистрира дружество не е нужно съдружникът – учредител на дружеството да има собствен офис. За целите на регистрацията, а и за поддържането на дейността дружеството може да наеме офис или да сключи договор със специализирана компания предоставяща услуги по „предоставяне и управление на офис адрес“.

В нормативната уредба регламентираща първоначалните вписвания на търговците са поставени кратки срокове за регистрация, които към момента бихме определили за обективно постижими.  Регистрационните мероприятия можем условно да разделим на три части, като времето необходими за реализацията на всяка една е както следва:

Подготвителни меропприятия – до 5 дни;

  Вписване пред Търговския регистър от 2 до 5 дни;

  Последващи регистрации и вписвания – до 2 дни;

Към момента за срока на реализация на учредяването е определящ протокола и ресурса на избраната банка по отношение провеждането на първоначалните процедури по проучване на клиента. Това важи в особена сила за чуждестранни лица собственици и управители на дружества, такива като граждани на EU и на трети страни. Съзнаваме, че излизаме от въпроса, но е нужно да споделим, че към момента за общия размер на разходите за регистрация, основно значение имат таксите на банките, събирани за проучване.

На основание чл. 117 от Търговския закон минималния размер на записания капитал е 1 евро. Извън законовата рамка практиката също поставя минимални изисквания към капитала на новоучредените търговци, на които планираме да отделим повече внимание:

Минимален размер на Уставен капитал = Учредителни разходи + Първоначални административни разходи + Първоночални разходи за възнаграждения и осигуровки + Разходи за придобиване на активи + Други разходи.

Считаме, че е изключително важно при определяне на капитала търговеца да се води от така представената формула, тъй като често се случва непосредствено след учредяването търговците да се декапитализират вследствие на направени разходи който значително надвишават размера на записания капитал

Пример:

Капитал на Дружество „Х” = 1 евро;

Учредителни разходи = 350 евро;

Наем на офис адрес = 40 евро;

Административно и счетоводно обслужаване = 150 евро;

Придобиване на активи/стоки =………..евро.

Собствен Капитал /СК на Дружество „Х” = 1 – 540 = (539)

Последното е за да илюстрира как към датата на регистрация дружеството вече е с отрицателен Собствен капитал и следва ръководството да предприеме действия за капитализацията му.

На първо място е важно да упоменем, че няма законови ограничения пред чуждите граждани да създават и да участват в компании в Р.България.  Фирмата трябва да има седалище и адрес на управление на територията на България. Ако чужденецът няма собствен имот, може да се използва нает офис или „пощенски офис адрес“.

За учредяването е необходимо да се открие набирателна банкова сметка в българска банка за внасяне на капитала, като банката изисква лични документи, като паспорт, лична карта, доказателства за резидентски статут, удостоверени за постоянен адрес и спесимен от подписа. Всъщност спецификата при регистрация на компания от чуждестранно лице, по – скоро се крие в последното изброяване на изискваните от банките документи, тъй като се изискват повече доказателства при проверката на учредителите и/или управители.

Управителят както споменахме може да бъде чужденец, но подписът му трябва да бъде нотариално заверен и вписан в Търговския регистър. За определени видове бизнес, като финанси, недвижими имоти, търговия с оръжие и други, се изискват специални разрешения или лиценз, които могат да бъдат по-сложни за чужденци.

Всички учредителни документи и договори трябва да бъдат на български език, а ако са на чужд език – да имат нотариално заверен превод.

Регистрацията може да се изпълни без собствениците – учредители да присъстват в Р.България. Така проведена „дистанцонна” регистрация поставя някои допълнителни изисквания свързани с пълномощия и удостоверяване на подписи. Необходимо е да се направят заверки на подписи пред нотариуси, удостоверяващи служители или пред консулска служба на Посолството на Р. България в съответната държава, както и съответните преводи и легализации.

Ограничения за провеждане на „дистанционна” регистрация поставят и банките поради особения режим на откриване на набирателните сметки за капитала и изискванията за полагане на спесимени от подписите на управляващите. По друг начин изразено, банките изискват физическото присъствие на управителите при откриване на сметката.

Може би това е въпросът който предполага най – обширен отговор и разглеждане на вариации. Съвсем синтезирано, регистрацията по ДДС (данък върху добавената стойност) в България може да бъде задължителна или доброволна, в зависимост от определени условия, посочени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

1. Задължителна регистрация по ДДС

Според чл. 96 от ЗДДС, регистрацията по ДДС е задължителна, когато:

а) Превишаване на облагаем оборот от 51 130 евро.

Всяко лице (физическо или юридическо), което е извършило облагаеми доставки на стоки и услуги с оборот над 51 130 евро. за последните 12 месеца, подлежи на задължителна регистрация.Заявлението се подава в 7-дневен срок от достигане на прага. В оборота не се включват доставки, освободени от ДДС (напр. здравни услуги, финансови услуги и др.).

Необходимите документи за провеждане на регистрации са в зависимост от избора на дружествена форма – Дружество с ограничена отговорност,  Еднолично дружество с ограничена отговорност, Командитно дружество, Акционерно дружество или други попадащи в обхвата на Търговския закон.

За да се инициира учредителна процедура е необходимо да се представят документи за самоличност на учредителите и управляващите, документи удостоверяващи права върху адрес на управление, както и документи доказващи актуален правен статут на юридически лица съдружници. В случай че в предмета на дейност се включат такива попадащи под лицензионен режим възниква необходимост от предоставяне на допълнителни доказателства.

При регистрация на фирма предметът на дейност трябва да бъде формулиран ясно и конкретно, като обхваща основните и допълнителни видове дейности, които дружеството възнамерява да извършва. Препоръчително е да се използват кодове от Класификацията на икономическите дейности (КИД), което улеснява както административната отчетност, така и статистическите справки. Важно е дейностите да са законни и да отговарят на изискванията за лицензиране, ако такива са предвидени за определени сектори. Това означава, че при необходимост трябва да бъдат посочени и съответните разрешителни документи. Законодателната рамка за описване на предмета на дейност се съдържа в Търговския закон, чл. 7, който регламентира задължението за регистрация на дейността на търговеца. Извън правната рамка препоръчваме да се ограничавате до по – кратки и съдържателни предмети на дейност. С публичния характер на Търговския регистър, всеки вписан конкретен предмет на дейност представлява и своеобразна визитка на дружеството. По отношение на най – често допусканите грешки при регистрация на фирма можете да прочетете повече тук:  https://activity.bg/blog/polezno/greshki-pri-registratsia-na-firma/

При регистрация на фирма в България, изборът и вписването на управител е задължителна стъпка, регламентирана от чл. 141 от Търговския закон. Управителят е лицето, което ще ръководи дейността на дружеството и ще го представлява пред всички институции и партньори. Той може да бъде съдружник или външно лице, български или чужд гражданин, стига да е пълнолетен и да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер.

При ЕООД управителят се назначава от едноличния собственик, а при ООД – се избира с решение на общото събрание на съдружниците. Назначението се удостоверява чрез декларации, включително съгласие за управление (чл. 141, ал. 8 от ТЗ), декларация за истинността на обстоятелствата (чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ), както и с образец от подпис (спесимен), който се изисква с нотариална заверка при подаване на хартиен носител.

Управителят носи имуществена отговорност за вреди, причинени на дружеството при виновно неизпълнение на задълженията си (чл. 145 ТЗ). Затова изборът на управител следва да бъде внимателно обмислен, като ролята му е ключова за правилното функциониране и правната сигурност на фирмата.

При учредяване на ООД или ЕООД, броят и размерът на дяловете определят както участието на съдружниците в капитала, така и техните права в управлението и разпределението на печалбата. Съгласно  чл. 117 и чл. 137 от Търговския закон, всеки дял има номинална стойност (не по-малка от 1 евро цент), а общата им сума формира капитала на дружеството, например:

100 бр. дружествени дяла х 100 евро номинална стойност = 10 000 евро регистриран капитал.

Дяловете също така определят тежестта на гласа при вземане на решения, правото на дивидент, както и степента на влияние върху управлението. Те са важни и при промени в собствеността – прехвърляне на дялове, приемане на нов съдружник или напускане. Коректното разпределение на дяловете още при регистрацията е ключово за стабилни вътрешни отношения в дружеството.