Правна рамка и практическо значение за бизнеса
В българската търговска и трудовоправна практика често се наблюдава смесване или неразбиране на понятията „прокурист“ и „управител“, въпреки че имат съществено различен правен характер, обхват на правомощията и отговорности. Правилното им разбиране и разграничаването на понятията е от ключово значение както за законосъобразното управление и правилния избор на управителен орган на дружествата, така и за всички процеси свързани с администрирането на човешки ресурси, вътрешната организация и представителството пред трети лица.
Прокурист – Основни характеристики, функции и изисквания
Прокуристът, наричан още търговски управител е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение, чийто правомощия и ограничения са уредени в Търговския закон и по специално в Раздел I, чл. 21 – чл. 25 от цитирания закон.
Той не е орган на дружеството и не участва в управителните му структури. Неговите правомощия могат да бъдат оттеглени по всяко време от търговеца, като оттеглянето също подлежи на вписване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ.
Прокурата е особена форма на търговско пълномощно с нормативно определен обем на представителната власт, с което търговецът възлага на физическото лице управлението на предприятието си срещу възнаграждение. По силата на упълномощаването на прокуриста се предоставя широко представителство за извършване на всички търговски сделки, свързани с дейността на предприятието, включително да представлява търговеца пред държавни органи, контрагенти и съдилища. Законът поставя определени ограничения, като например забрана за разпореждане с недвижими имоти без изрично пълномощно. Учредяването на прокура подлежи на задължително вписване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ и има действие спрямо трети лица от момента на вписването.
Вътрешните взаимоотношения между търговецът и прокуриста се уреждат с договор, като поради факта, че законът не поставя изрично изискване по отношение на формата, прокурата може да бъде възложена по трудов или граждански договор.
Вижте каква е разликата между трудов и граждански договор тук
От прокурата възникват правата, докато задълженията са елемент на сключения договор.
Управител – Основни характеристики, функции и изисквания
Управителят, от своя страна, има коренно различен правен статус. Той е орган на търговското дружество и представлява юридическото лице по право.
Управлението и представителството на дружеството с ограничена отговорност са уредени в чл. 141 и следващите разпоредби на Търговския закон. Управителят се избира или назначава от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик на капитала и се вписва в Търговския регистър, като представителната му власт възниква по силата на закона, а не въз основа на пълномощие.
Отношенията между дружеството и избрания управител се уреждат на основание договор за управление, сключен в писмена форма, което изискване е заложено в чл. 141, ал. 7 от ТЗ.
Договорът за управление и контрол (ДУК) представлява правоотношение, по силата на което дружеството възлага на определено лице управлението и ръководството на своята дейност, сключва се въз основа на решение на компетентния орган на дружеството и управителят задължително се вписва в Търговския регистър.
От осигурителна и данъчна гледна точка възнаграждението по договора за управление се третира като доход, приравнен на трудово правоотношение, поради което лицето подлежи на задължително осигуряване за всички основни социални рискове, а осигурител е самото дружество.
За разлика от прокуриста, управителят носи пълна отговорност за организацията, ръководството и текущото управление на дейността на дружеството. Той взема управленски решения, организира трудовите процеси, представлява дружеството пред банки, институции и контрагенти и отговаря пред собствениците за вреди, причинени при виновно неизпълнение на задълженията си. Ограничения в правомощията на управителя могат да бъдат въведени чрез дружествения договор или с решение на съдружниците, но тези ограничения по правило имат вътрешно действие и не могат да бъдат противопоставяни на добросъвестни трети лица.
Основни различия между прокукрист и управител
По отношение на правното основание за възникване на представителната власт
- Управителят придобива правомощията си въз основа на решение на компетентния орган на търговското дружество (напр. общо събрание на съдружниците или едноличния собственик на капитала).
- Прокуристът получава представителна власт, чрез едностранно волеизявление на търговеца.
По отношение на правния статут
- Управителят е орган на управление на дружеството и действа като част от неговата вътрешна организационна структура.
- Прокуристът е физическо лице – специален търговски пълномощник, чийто правомощия и ограничения са уредени в Търговския закон.
По отношение на обема на представителната власт
- Управителят представлява дружеството неограничено и може да извършва всички правни и фактически действия, свързани с дейността му.
- Прокуристът ограничено представителство : той може да извършва всички действия и сделки, свързани с търговската дейност, с изключение на разпореждане с недвижими имоти, освен ако не е изрично упълномощен за това.
По отношение на ролята в управлението на дружеството
- Управителят осъществява ръководството и организацията на дейността на дружеството и действа като негов представител, взема решения в рамките на предоставената му от закона и дружествения акт компетентност.
- Прокуристът представлява търговеца въз основа на прокура и не притежава правомощия на орган на управление.
По отношение на вписването в Търговския регистър
- Управителят се вписва в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ като представляващ дружеството, с което се осигурява публичност на управителната и представителната му функция.
- Учредяването на прокура подлежи на вписване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, като представителната власт на прокуриста възниква с вписването.
По отношение формата на договора за възлагане
- Управителят сключва договор за възлагане на управлението с дружеството, действащо чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик на капитала, като договорът е в писмена форма.
- Прокуристът може да сключи договор с търговеца, който да бъде регламентиран както по Кодекса на труда (трудов договор), така и по смисъла на гражданското законодателство (граждански договор).
Съзнаваме, че при вземането на решение за избора на едната или другата правна фигура, от съществено значение може да са различия свързани с осигуряването и облагането на двете форми, предмет на настоящата разработка.
Основната разлика възниква от това, че прокуристът може да получава възнаграждение по сключен трудов договор, като в този случай при определяне на месечния осигурителен доход могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 1, ал. 1 – 4 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ). От цитираната разпоредба следва, че в хипотезата, при която прокуристът е назначен по трудов договор, сключен примерно за 4 – часов работен ден, задължителните осигурителни вноски се дължат върху минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 3, т. 2 от КСО, определен пропорционално на отработените часове.
В случай че ви възникват специфични въпроси в тази материя, можете да адресирате вашите въпроси към нас или да потърсите отговори на страницата на Националния осигурителен институт.
В заключение, макар и често възприемани като сходни фигури, прокуристът и управителят имат ясно разграничен правен статут в българското законодателство. Прокуристът е търговски управител с представителна власт, произтичаща от прокура, докато управителят е орган на дружеството със законово определени управленски и представителни функции. Ясното разграничаване между двете роли е съществен елемент от ефективното управление на човешки ресурси и предпоставка за устойчиво съответствие с приложимата нормативна рамка.
BG